България по време на войните, 1912-1918 г. Исторически наратив от 1950 г.
Изпратено от admin on Нед., 08/05/2016 - 18:01
[...]
През 1912 г. избухна война между Турция и Балканския съюз, в който влизаха България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Една от целите на войната бе освобождаването на българите, сърбите, македонците и гърците от турския гнет.
Обаче след успешното завършване на първата балканска война, която обективно носеше националносовободителен характер, избухва между доскорошните съюзници престъпна империалистическа война за подялба на освободената територия. Голяма роля за избухването на втората балканска война изиграха западноевропейските империалистически държави, заинтересовани в раздора и кавгата между Балканските страни. На 10 август 1913 г. в Букурещ бе подписан мирен договор, според който България бе принудена да отстъпи на Румъния Южна Добруджа. В същото време България запазва изход на Егейско море и голяма част от Тракия. Македония бе разделена между Сърбия и Гърция; малка част от нея остана на България. [с. 16]
Германия и Австро-Унгария, поддържайки реваншистките настроения на българската буржоазия, всячески разпалваха великобългарския шовинизъм. Цар Фердинанд, а после Борис, активно изпълняваха ролята на германски агенти на Балканите и тласкаха страната от една катастрофа към друга. На 14 октомври 1915 г. България се оказа вмъкната в първата световна война на страната на Германия и съюзените с нея държави. Войната не бе популярна сред народа.
Революционното движение на руския пролетариат, дейността на руските марксисти, а особено на основателите на болшевишката партия В. И. Ленин и И. В. Сталин, оказаха решаващо влияние върху българската работническа класа, върху зараждането и укрепването на революционното движение в България. Болшевишката партия и нейните строители и вождове В. И. Ленин и И. В. Сталин оказаха огромно въздействие върху развитието на пролетарската партия в България.
Организаторът и вождът на българската работническа партия Димитър Благоев дълго време живял и работил в Русия; тук той се запознал с марксизма и придобил опит в революционната борба. Братът на Георги Димитров – работникът Николай Димитров, участвал в работата на болшевишката организация в Одеса, през 1905 г. бил арестуван и осъден на вечно заточение в Енисейската губерния, където в навечерието на Февруарската революция през 1917 г. умрял от туберкулоза. Георги Димитров, като млад работник, дал своя паспорт на един руски болшевик, избягал от царската полиция, за пътуване по поръчка на ръководството на болшевишката партия из страните на Зпадна Европа. Така, от своето зараждане до наши дни революционното движение в България е било свързано най-тясно с могъщото руско революционно движение, възглавявано от болшевишката партия и нейните вождове В. И. Ленин и И. В. Сталин.
Мощен тласък за развитието на революционното движение на българските трудещи се са дали руските революции през 1905 и 1917 г., особено Великата октомврийска социалистическа революция.
Великата октомврийска социалистическа революция в Русия намира в България най-жив отклик и оказва [с. 17] огромно влияние върху по-нататъшното равитие на революционното движение в страната. Активизирва се дейността на работническите организации, започват демонстрации на населението и недоволство на войниците на фронта. През септември 1918 г. българските войски разгромяват главната квартира в Кюстендил и превземат град Радомир, на 30 клм. от София. Опитите да бъдат войниците успокоени чрез уговаряне и отделни отстъпки не се увенчават с успех. Започва бунт, който макар и да е бил смазан с помощта на германските войски, принуждава Фердинанд да се откаже от престола.
След първата световна война Англия, Франция и САЩ натрапиха на България тежък, поробителен мир. Според договора, подписан на 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж – Ньой, България е откъсната от Егейско море. Южна Добруджа бе дадена на Румъния, част от българската територия мина към създадената след войната Югославия. На България се разрешаваше да има армия само от 20,000 души, тя е била задължена да заплати 2,250,000,000 франска репарации. Стопанският и финансов живот на България бе поставен под контрола на международната репарационна комисия. [с. 18]
[...]
Източник: Константинов, Ф. Т. България по пътя към социализма. С., 1950, с. 16-18
