За националния въпрос на Балканите в началото на ХХ в.

[…]

            XIX-то столетие наистина донесе свобода на християнските балкански държави, но не и необходимия за едно здраво развитие мир, който не може да се постигне докато не бъде разрешен тъй сложния национален въпрос, и по този начин не се изкубне из корен всеобщото недоволство. Недоволни са сърбите, които с дълбока злоба са се подчинили на решенията, според които не им се позволява да присъединят към главното племе в кралство [с. 78] Сърбия множеството клончета на своя народ, – стотините хиляди хора населяващи Унгария, Хърватско, Далмация, Босна, Македония и Стара Сърбия. Тяхното недоволство се обръщаше ту против турци, ту против българи, а в последно време по един много опасен във финансово и стопанско-икономическо отношение начин против Австрия. Неспособни да следват съветите на опитния крал Милан и на един от най-забележителните си политици, едновремешния министър-председател Владан Джорджевич – а именно да се примирят със сегашното положение на нещата – сърбите на север на балканския полуостров са един елемент на постоянни размирици.

            Не много по-добре са и другите християнски балкански народи. И тук въпросът за народност прави Албания и Македония огнище на непрекъснати безредици. Тук се сблъскват жестоко домогванията на българи, гърци и румъни, особно откогато последните взеха страна за справедливите искания на своите съплеменници куцовласите. Ако най-заинтересованите в албанските дела западни държави Австрия и Италия, според съветите на своите държавни мъже, настояват на запазване на statu quo то, и на втори план се домогват при променение на балканската карта за автономия на Албания, то в Македония решението на балканския въпрос е много по-мъчно, тъй като то може да стане само с прокарване граници по язика и племения състав – задача, която главно предстоеше да решат Русия и Австрия. Но именно този принцип на народността, който трябва да легне в основата на разрешението на въпроса е съпрегнат с големи мъчнотии. Кой ще може да достави на смелия държавен мъж истинска статистика, според която да може той да работи? Местната статистика работи естествено в собствения си интерес, а на установяването на една статистика от западни изследователи ще пречи населението. Последното столетие донесе свобода на балканските народи, дано, пак в интерес на тези държави, дипломацията на ХХ в. сполучи да отстрани набралото се недоволство, което се е появило исторически чрез раздробяване на народите в многобройни части и е създало между тях едно болезнено съперничество. […][с. 79]

Източник: Рот, К. История на християнските балкански народи (България, Сърбия, Румъния, Черна-Гора, Гърция). С., 1910, с. 78-79