За македонските доброволци през Сръбско-българската война

* * *

            От македонските доброволци в Бойково, а именно четите на Спиро Костов, на поручик Карауланов и други македонски чети, които пристигнаха от разни места, се формира особен македонски баталион. Той броеше около 400 души. За командир на баталиона бе назначен стотника от Панагюрското въстание Соколов, а за ротни командири – подпоручик Спиро Костов и един фелдфебел от румелийската милиция, изпратен за инструктор. При баталиона имаше и една чета конни доброволци, която се кмандуваше от поручик Карауланов.

* * *

            Строгата дисциплина, въведена след формирането на казаните дружини, не бе по силите на македонските харамии. И военното обучение те считаха за себе си съвсем излишно. Поради това те гледаха някак си да се отделят от дружините и да съставят отделни чети под командата на своите войводи.

            В същото време капитан Паница, който временно бе председател на военния съд в Пловдив и по едно време комендант на града, бе недоволен от длъжностите, които изпълняваше и искаше строева длъжност. Това му искане се усилваше толкова повече, колкото по-вероятна ставаше войната. Той намисли да образува партизански отряд от македонците, с които бе във връзка още при устройството на македонските комитети и с които се лесно разбираше. Поради това той не преследваше, а узаконяваше отделянето на харамиите от дружините.

Източник: Венедиков, Й. История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г. с 13 картографически приложения и 25 портрети. С., 1935, с. 27