Обвинения към българската армия за извършени убийства в Сърбия, отправени от народния представител Асен Цанков пред XVII-тото ОНС, 1 август 1916 г.
Изпратено от admin on Ср., 18/05/2016 - 10:55
А. Цанков: …Но, г. г. народни представители, едно колосално злоупотребление, което няма име, и позволете ми да го кажа с откровеност и чистосърдечие, една гнусота, то е историята около така наречените интернирания. Аз разбирам в една окупирана от войска област, да се вземат предохранителни мерки за безопасността на войските – това го иска войната, и разбирам да го направите, да го направят господата, като военна мярка. Но не стига това, че от военна мярка то е превърнато в политическа мярка, но то е превърнато и в мярка за изнудване и за обир. И аз ще ви кажа факти малко, но забележителни. Ще се повърна към едно име, което споменах, към г. полковник Калканджиев. Тоя господин разпорежда, прочее, в дадената местност с интернирванията, и въпреки известно противодействие на някои цивилни органи, започва той и интернирва. Има интернирани хора, които подир това са изчезвали в официалните списъци, в безизвестност, а по знанието на цялото население в оня край, в известността, отдето никой не се връща – на оня свят.
В. Милев: Сурдулица.
А. Цанков: Сурдулица и така нареченото Вранско дефиле – две гробници на туй невинно и нещастно население. И там населението вече пее песен…
В. Милев: Ужасна.
А. Цанков: създало е епопея, кървава, тежка за нас, за нашите слухове, за нашата съвест, за ужасите на оня ад…
В. Милев: за небивалите човешки кръвопролития.
А. Цанков: …Това, г. г. народни представители, аз го дължа на официални документи, имам им датите и нумерата. Има двама войника, български войници, които са извършили екзекутиранията и които са полудели.
В. Милев: Това е вярно.
Източник: Стенографски дневници, 17 ОНС, II ИС, 13 З, 1/VIII 1916, 260-261.
