Обръщение № 266 на командващия група армии „Е“ към участвалите в първите сражения с български войски, 30.09.1944 г.
Изпратено от admin on Съб., 13/08/2016 - 18:36
Обръщение № 266 на командващия група армии „Е“ към участвалите в първите сражения с български войски
Гл[авна] кв[артира], 30 септември 1944 г.
Войници от 22-ра пехотна дивизия, от бойната група „Гулман“ и от 11-а въздушно-полева дивизия! Вие като нашите другари при Турну Северин[1] и Баня Лука увенчахте знамената си с нови победи.
На 19 септември 1944 г. след тежки боеве бе завзет Прилеп. Бяха пленени 32 оръдия, 12 противотанкови оръдия, 3 минохвъргачки, 20 картечници и 800 пушки. Унищожени са 7 самолета.
На 26 септември 1944 г. бе завладяна Струмица и през нощта на 27 срещу 28 септември отново бе възстановена блокадата на българската граница; бяха разбити български сили в състав една пехотна дивизия и един кавалерийски полк[2], взети са многобройни пленници. Като трофеи бяха заловени 30 оръдия, голямо количество тежко и леко пехотно оръжие, боеприпаси от всякакъв вид, превозни средства и 300 коня, както и други съоръжения.
При тежки теренни условия, снабдени с незначително количество тежко въоръжение, вие разбихте многократно превъзхождащите ви български предатели и ги обърнахте в диво бягство към планините.
С това доказахте, че и през шестата година на войната у вас е още жив старият боен дух! Изказвам своята дълбока признателност на командването и войските. Гледам в бъдещето изпълнен с вяра, защото знам, че всеки боец от група армии „Е“ ще хвърли всичките си сили, за да бъде равен на другарите си от Прилеп и Струмица.
Подкрепяни от нашето морално превъзходство и от взаимното доверие между командване и войски, ние ще изпълним нашата велика цел в Югоизтока и ще се наредим във великия фронт на германската освободителна борба.
Група армии „Е“, напред към битки и победи!
Генерал-полковник [Александър] Льор
Източник: България – непризнатият противник на Третия райх. Съст. В. Тошкова и др. София: ИМО „Св. Георги Победоносец“, 1995, 73.
[1] Има предвид упоритата съпротива, която части от германската армейска група „Сърбия“ оказват на форсиралите Дунав съединения от съветската 46-а армия.
[2] Става дума за българската 15-а пехотна дивизия и българската 2-ра конна бригада, които отстъпват съответно Прилеп и Струмица.
