Българският учител в с. Сувойница, Сурдулишко, Пеню Ганев за националното самосъзнание на местното население, 24 ноември 1941 г.

Българският учител в с. Сувойница, Сурдулишко, Пеню Ганев за националното самосъзнание на местното население, 24 ноември 1941 г.

24.ХI.1941 год., неделя

Време облачно, кишавно. Намирам се в с. Сувойница, околия Сурдулишка, в областта на така наречените „Моравски българи“.

Дошъл съм в това село на 6 септемврий тая година. Целият септемврий, до 7 октомврий прекарахме в стоене. Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем“. Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е – нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените – разпуснати, и мъже, и жени.

Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват.

Източник: Изгревът на Бялото братство. Пее и свири, учи и живее. Сборник. Т. 16. Съст. В. Кръстев. София: Библиотека „Житен клас“, 2002, 500-501, http://petardanov.com/Izgrevi/Izgreva_Tom__16.pdf.