Окръжно на Дирекцията на печата до българските легации в чужбина относно дейността и личността на швейцарския криминолог Арчибалд Райс, май 1924 г.
Изпратено от admin on Вт., 26/07/2016 - 10:37
Окръжно на Дирекцията на печата до българските легации в чужбина относно дейността и личността на швейцарския криминолог Арчибалд Райс, май 1924 г.
София,
М а й 1924 г.
ДИРЕКЦИЯ НА ПЕЧАТА.
№ 270
Вх. Окр. 114
5.V.1924
О к р ъ ж н о.
Поверително.
ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГАЦИИ
И ГЕНЕРАЛНИ КОНСУЛСТВА
Напоследък е публикувана от известния по своята българофобия проф. Reiss книга-памфлет под заглавие “La question des comitadjis en Serbie de Sud”, издадена в Белград, Imprimerie “Vreme”.
Целта, която авторът преследва със своя памфлет е очевидна. Тя може да бъде резюмирана в следните точки:
1) Дискредитиране македонското движение като едно идейно и национално движение на поробените и представянето му пред съда на общественото мнение и политически канцеларии на чужбина, като движение бандитско, лишено от всяка идейност, не значещо нищо друго освен обогатяване на „престъпници” чрез терор системно организиран и прилаган върху мирното и беззащитно население на Южна Сърбия. (гл. стр. 17, 24 – 29; 34, 41, 57; 82 – 110).
2) Дискредитиране на България в лицето на нейните правителства изобщо и по-специално в лицето на днешното такова пред външния свят, като за целта българското правителство се представя не само като такова, което толерира македонското движение, но и като негов съучастник и вдъхновител (гл. стр. 11, 12; 37 – 39; 60, 61, 64, 65, 69, 70, 73, 78, 111).
3) Представяне Югославия като намираща се в положение на законна самозащита и обосноваване правото й за една интервенция и, евентуално, окупация на пограничните със Сърбия български окръзи – бази на македонските революционери. (гл. стр. 40).
4) Създаване една неприязнена атмосфера непосредствено преди ревизирането на Пражкия процес, пред вид на това че съдът се явява като една трибуна, от която открито пред лицето на целия цивилизован свят и безпристрастното обществено мнение, македонското движение може да бъде представено в своето истинско осветление.
За да може да се разбере от каква стойност е брошурата на г. Райс, достатъчно е да се имат пред вид данните за неговата личност. Ето, накратко, портрета на този щедро платен агент на сърбското правителство:
Райс е немски евреин по произход, роден в Баденското херцогство в 1873 г. и натурализиран от около 20 години в Швейцария. След неудачни опити да получи катедра в някои немски университети, той сполучва да стане професор в Лозанския университет.
Научните му трудове обхващат главно въпросите около фотографията приспособена за нуждите на криминалната полиция. Между тях може да се спомене: Manuel de Police Scientifique; La photographie judiciaire; Le portrait parle; Russische Passalschungen; Policiа technicе и др.
За научните трудове на Райс известният Грацки професор, D-r Hans Gross, се произнася така:
„Във всичките му работи няма нито една оригинална идея принадлежаща нему; общият план, системата и самото изложение дори са взаимствани с една удивителна смелост от чужди трудове; изцяло те са резюмирани повърхностно, но затова пък илюстрирани с отлични гравюри. Дебелоочието на г. Райс, да експлоатира чуждите трудове, че толкова по-удивително, че в повечето случаи се касае до произведения изобщо известни, познати и това е, което оправдава отбелязваното вече предположение за едни патологични прояви у г. Райс… Аз сам имах случай да забележа много неща взети от моите собствени работи и от тия на мнозина други.
Днес поменатият Райс няма вече никакъв и най-малък кредит, на него се гледа като на „псевдокриминалист” и „плагиатор”.
И той свършва: „Най-естественото обяснение и може би и най-доброто за процедирането на тоя последния господин е, че се намираме в случая в присъствието на един психопат с болезнена и прекалена суетност”.
Въпросният Райс след една незавидна професорска кариера и научна дейност, за които проф. Грос дава горните оценки, решава да се посвети на друга по-доходна кариера, по-хармонираща с неговите способности и таланти.
На 1912 г. започва Балканската война. Райс предлага своите услуги на българското правителство, което обаче ги отклонява. Бившият лозански професор тогава успява да се ангажира на служба в Сърбия и получава назначение в бюрото за пропаганда при Щаба на сръбската армия. Най с голямо усърдие и забележителна безкрупулност той служеше на сръбската кауза през голямата война, като не се спираше върху избора на измислици за да очерни България в колоните на “Gasette de Lausanne” и ред брошури против нея. На служба в главната сръбска квартира при Солунския фронт, той изпращаше своите дописки до казания вестник, в който често пъти измислиците надминаваха и най-богатата фантазия и свидетелствуваха или за оная паталогичност, за която говори Грацкия професор Грос, или за една крайна публистическа недобросъвестност разчитаща изключително на наивността на читателите или пък за едното и другото на автора на “Russische Passfalschungen”.
Като бледа илюстрация на тая негова недобросъвестност доста е да се спомене съобщението на Райс, което той направи през войната, според което Българите били отвлекли десетки хиляди млади сърбкини и ги препратили в Мала-Азия за уталожване долните инстинкти на турците.
За особените си заслуги към Сърбия, г. Райс е получил като подарък вила в Топчидере, около Белград, където той живее и сега, като получава в знак на народна признателност една рента. След войната, той заемаше официално положение, като инспектор в Министерството на Вътрешните Работи и реорганизатор на сърбската полиция.
Той е и съставител на списъците на провинените българи, чиято екстрадиция иска С. Х. С. кралство.
Настоящето се изпраща до почитаемите легации за да може да послужи при дискретни разговори за разколебаване вярата в стойността на книгата на г. Райс.
ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТА:
Генерален консул: /подпис/
Източник: ЦДА, ф. 176К, оп. 5, а.е. 164, л. 1-4.
