Въздишката на наркомана. Песен в стил ребетико от Артемис. Превод от английски език Д. Сербезов
Въздишката на наркомана[1]. Песен в стил ребетико от Артемис[2].
Откакто почнах да си пуша дозата,
Светът ме пренебрегна и аз не знам какво да правя.
Където и да отседна, където и да отида, хората ме дразнят
И душата ми не може да се успокои – плаче някой да ѝ помогне.
От шмъркане преминах към иглата,
И тялото ми бавно се размаза.
Така не ми остана какво да правя на този свят,
Защото дрогата ме докара да пукна на улицата.
Превод от английски език Д. Сербезов
Източник: Holst, G. Road to Rembetika: Music of a Greek Sub-culture Songs of Love, Sorrow and Hashish. Limni, Evia, 2013, pp. 46-47
[1] Песента е написана около 1934 г.
[2] Артемис (Анестис Делиас) – известен гръцки изпълнител на ребетико през междувоенния период. Произхожда от Мала Азия. След т.нар. Малоазийска катастрофа бяга от Смирна и се заселва в Пирея, Гърция. Често посещава текетата, т.е. баровете за хашиш в града, където се запознава с други изгряващи изпълнители на ребетико като Маркос, Батис и Стратос Мързела, с които сформира музикален квартет. През 1943 г. в една зимна утрин пред легендарното теке Серафим Артемис е намерен мъртъв, прегърнал своето бузуки.