Едуардо Мартин де Посуело. Хулио Паленсия: Забравеният герой, 2010 г.
Изпратено от admin on Пет., 10/02/2017 - 18:47
Хулио Паленсия: Забравеният герой
Автор: Едуардо Мартин де Посуело
03/01/2010
Това е историята на един герой и на някои от хората, които той спасява от нацистите. Освен това този текст е признание за действията на Хулио Паленсия, посланик на Испания в Царство България по време на Втората световна война, който изпълнява задълженията си отвъд изискванията на дълга, който длъжността му налага. Това е само един от начините да се подчертае неговото геройство и голямата му човещина. Между март и септември 1943 г. той извършва не един подвиг в София, столицата на България, която по това време се намира под тиранията на едно марионетно нацистко правителство и на самото Гестапо, което преследва еврейския народ и други малцинства.
Забравен в Испания, но не и в Израел, Хулио Паленсия се опълчва на нацистите и на своите ръководители от франкисткото правителство, за да спаси живота на шестстотин евреи, обречени на смърт в газовите камери. Този испански дипломат, чиято фотография днес дори не могат да намерят в Министерството на външните работи на Кралство Испания, не се задоволява само с издаването на пасавани, а извършва много повече от това. Дон Хулио, както го помнят хората, които е спасил, предизвиква немските нацисти и фашистите в България и Испания, като осиновява и дава фамилното си име на децата на обесения от нацистите сефарадски евреин Леон Арие (в някои документи фигуриращ като Ариех) – местен търговец, чието единствено престъпление било, че е евреин.
Началото на тези драматични събития може да се отнесе към 16 март 1943 г., когато испанският дипломат Хулио Паленсия научава за скорошното депортиране на сефарадските евреи, живеещи в България. Информацията получава лично от българския министър-председател Богдан Филов, който най-безсрамно му казва, че мярката е наложена директно от Германия. Притеснен, на следващия ден Хулио Паленсия изпраща телеграма до министъра на външните работи на Испания Франсиско Гомес Хордана, предупреждавайки го за нацистката заплаха.
Паленсия очаква отговор в духа на традицията, според която Испания припознава пръснатите по целия свят сефарадски евреи за свои граждани, по силата на закон, датиращ от времето на правителството на Примо де Ривера, още повече че франкисткият военен Гомес Хордана, заменил наскоро на поста външен министър фалангиста и нацист Серано Суниер, има славата на англофил.
С тази мисъл Паленсия изпраща в Мадрид едно съобщение, което британците прихващат и по-късно дешифрират в Лондон. Съобщението гласи:
„Строго секретно. Относно: Испанските евреи в България. N. º: 115514. От: Пълномощния министър на Испания, София. До: Министъра на външните работи, Мадрид, 17 март 1943 г.
Вчера се срещнах с председателя на Министерския съвет във връзка с непосредствената депортация по направление Полша на всички евреи, живеещи в България. Той ми каза, че депортацията ще започне в края на април и ми даде да разбера, че това е мярка, наложена директно от Германия. Информирам Ваше превъзходителство, в случай че сметнете за необходимо, да предупредите германското правителство и българския пълномощен министър в Мадрид, че Испания не може да позволи нейни поданици да бъдат депортирани в Полша по силата на несъществуващо в (не се чете) расово законодателство, още повече че в Испания българите живеят необезпокоявани, следователно и испанците в България имат същите права.“
Въпреки че Гомес Хордана игнорира своя посланик, Паленсия настоява, убеден, че евреите ще бъдат избити. На 15 май 1943 г. посланикът моли министъра: „би било голямо улеснение, ако ме упълномощите спешно да репатрирам всички евреи с испански произход, които живеят в България и в присъединените наскоро територии. Става въпрос за около 300 души, които ще бъдат репатрирани за собствена сметка“. Мадрид отговаря с престъпно мълчание.
Тогава дон Хулио, както е известен сред еврейската общност, се обръща към германското представителство в България и с голям риск за собствената си личност ги заблуждава, че официалната позиция на Испания подкрепя пълното репатриране „на всички испански евреи на територията на България“. Тези смели думи са известни на нашето издание[1] благодарение на една шифрограма, изпратена в Берлин на 28 май от германския пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле, която също е прихваната от Съюзниците. Бекерле пише в Берлин: „Паленсия изрази недоволството си от експулсирането на евреите от София и помоли да се намеся в подкрепа на неговите приятели български евреи, нещо което, естествено, му отказах.“ Според нациста Паленсия директно му е заявил, че при тези обстоятелства не може повече да остане в София, факт, за който е информирал правителството в Мадрид. Последното отговаря на истината, но Паленсия пропуска да уточни, че от Мадрид няма никаква реакция.
Очевидно настроени от действията на Паленсия, нацистите предизвикват българската полиция да задържи временно испанския консул и поставят цялото посолство на Испания под особен надзор.
Въпреки тези действия дон Хулио защитава неколкостотин преследвани, твърдейки, че това са испанци. Капката, която прелива чашата на нацистката омраза, е неговата намеса за спасяването на семейството на сефарадския евреин Леон Арие, собственик на дрогерия, обесен в затвора след един юридически фарс. В последно усилие да спаси семейството на убития, дипломатът осиновява двете му деца и издава пасаван на вдовицата на Арие, предизвиквайки нервни кризи в Мадрид и Берлин.
Като доказателство ни служи гневното порицание, което Паленсия получава от министър Гомес Хордана на 30 юни 1943 г.: „Строго секретно. Пълномощният министър на България в Мадрид ме уведоми за официлната позиция на своето правителство по повод осиновяването от страна на Ваше превъзходителство на децата на сефарада Арие, осъден на смърт от българския съд и екзекутиран през месец април. Специално внимание се обръща на Вашето искане за дипломатически паспорти за сираците. Българското правителство счита Вашето поведение за некоректно с оглед на особената ситуация, касаеща вътрешния ред в страната, и особено във връзка с участието на евреите в последните политически събития. Ако обичате да изпратите доклад относно тези дела, на които българските власти отдават такова голямо значение, което ги кара да се питат дали Вашето присъствие продължава да е желано.“
Паленсия не се бави с отговора: „По отношение на №24 (предната нота). Следвайки съветите на няколко известни адвокати в София, единият от които бивш министър на правосъдието, осинових двете деца на 17 и 19 години, чийто баща, сефарадският евреин Арие, бе осъден на смърт. Присъдата му като цяло е считана за несправедлива и дължаща се изцяло на еврейския му произход. Следователно считам за неприемливо да се каже, че осиновяването е некоректно и изискващо протестни действия, след като тези младежи принадлежат към един етнос, който българското правителство иска да изчезне от страната. Не съм изисквал дипломатически паспорт за (не се чете), а само документи за самоличност (...)“.
Въпреки че са осиновени от испански гражданин, германците решават да задържат младите Арие и Хулио Паленсия се досеща, че неговият живот също е в опасност. В грама до Мадрид, аргументирайки постъпката си като акт на хуманност и задължение на всеки добър християнин да спаси невинни животи, той моли да го изведат от страната. Читателите могат да оценят сами отговора на Гомес Хордана от 26 юли: „Секретно. Да се дешифрира персонално (...). Оставяйки настрана хуманния аспект и християнското милосърдие, към което апелирате, считам, че би трябвало да надделее вашата позиция като акредитиран представител в България и би следвало да се въздържате от всякакви действия, които българската страна би могла да тълкува като враждебни. С оглед на явната необходимост да бъдете преместен, за съжаление, ще трябва да Ви информирам, че позицията, която споменавате, е заета (...)“. Междувременно нацистите го определят като „антигермански фанатик“ и като „приятел на евреите“ – смъртоносни по онова време определения, поради което е обявен за персона нон грата в България.
Мигел Ешкенази, единственият жив роднина на Арие-Паленсия, хвърля повече светлина върху тази история, чиито официален разказ оттук нататък се губи. Ешкенази дълги години живее в Аржентина, а в момента е в Тел Авив. Той е братовчед на Клоди и Рене Арие-Паленсия, младежите, осиновени от дон Хулио, както те сами наричат смелия посланик. Хулио Паленсия издава испански паспорт и за вдовицата Рашел, родена в Лион под моминското име Бехар, която както и цялото семейство говори ладино.
С Гестапо буквално по петите му, Хулио Паленсия успява да достигне до Румъния заедно с новите си деца и Рашел Бехар, където намират убежище в къщата на Аврам Арие, брат на убития и дядо на Мигел Ешкенази. Домът е една от така наречените испански къщи, които поради статута си са недосегаеми за нацистите. Това постижение в Румъния се дължи на друг един герой – Хосе Рохас Морено, посланик на Испания в Букурещ. Той също разобличава в Мадрид антиеврейските преследвания и действайки самостоятелно, спира стотици депортации, обозначавайки с табели „тук живее испанец“ триста къщи, обитавани от евреи. По този начин той не само спира задържанията на обитателите, но им осигурява и хранителни продукти.
Но войната е жестока и Рене Арие-Паленсия умира през 1945 г. по време на една от последните бомбардировки. Клоди, изключително красива жена, както се вижда от снимките в семейния албум, се влюбва в братовчед си и се омъжва за него. Известно време чакат в Румъния да се успокои обстановката, но при новия комунистически режим Арие успяват да напуснат страната едва през 1948 г. След тежки перипетии из Европа, където никой не ги иска, достигат до Милано. Оттам успяват да получат разрешение за постоянно пребиваване в Аржентина, където окончателно се установяват. В началото на 60-те години Клоди се развежда, без да има потомство, и през 1982 г. умира от инфаркт на 56 годишна възраст. Клоди и нейното семейство, включително Мигел, изпитват чувство на дълбока обич към дон Хулио Паленсия, когото определят като ангел. За съдбата на Паленсия не се знае почти нищо, освен че умира през 1952 г. Преследван от нацистите той се прибира от България в Испания, където за действията си бива наказан от министъра. Наказанието явно все още е в сила, тъй като в министерството не съхраняват никакъв спомен за него.
Спасители от Холокоста
Малцина в Испания и само някои в Израел и Аржентина свързват името на Хулио Паленсия с едно от най-паметните и хуманни дела от времето на Втората световна война. Това не се изучава в испанските училища и само в няколко исторически книги се включват, някак между другото и бегло отделни моменти от неговия подвиг. Сякаш няма значение. Сякаш това, което е извършил Хулио Паленсия, е могъл да го стори всеки. Възстановяването на събитията, в които главна роля изиграва испанският посланик Хулио Паленсия, става възможно благодарение на едно разследване на международната фондация „Раул Валенберг“ от САЩ, чиято дейност е насочена към популяризирането на ценностите, мотивирали делата на така наречените Спасители от Холокоста, а също така и на вестник La Vanguardia, който претърсва архивите в Лондон и Вашингтон и разкрива секретни документи, които хвърлят светлина върху подвига на дон Хулио. Тези разкрития дадоха основания на фондация „Раул Валенберг“ да представи случая пред Яд Вашем – официалната институция на паметта за Холокоста в Израел, за да може Хулио Паленсия да получи световно признание като един от Праведниците на света.
Превод от испански: А. Лунин, Д. Григоров
[1] Става дума за Magazine.
