|
|
|
Находки от праисторическата епоха в българските земи (Източник: Атлас по родинознание за 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) |
Древна Тракия (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) |
Тракия през първото хилядолетие пр. Хр. |
|
|
|
Римските провинции Тракия и Долна Мизия (І-ІІІ в.). |
Диоцез Тракия (ІV-VІ в.) |
Славяни и прабългари - наши прадеди (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л., В. Камбурова (ред). Картография (Осмо издание), С., 1983 г., с. 2-3) (благодарности към Димитър Сербезов) |
|
|
|
Славяни и прабългари - наши прадеди (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 11) (благодарности към Цветан Радулов) |
Славяни и прабългари (ІV-VІІ в.) и образуване на българската държава |
Създаването на българската държава на хан Кубрат според д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) |
|
|
|
Първа българска държава, 681-1018 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А., Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 10) (благодарности към Цветан Радулов) |
Граници на Първо българско царство (681-1018) (благодарим на Warlord) |
Етнически отношения на Балканския полуостров и първоначално разширение на България през VIII в. |
|
|
|
Войните на хан Крум (803-814 г.) |
Битката при Анхиало (708 г.) |
Войните между България и Византия през управлението на император Константин V (741-775) |
|
|
|
Битката при Анхиало (763 г.) |
Битката при Маркели (792 г.) |
Териториално разширение на България (814-893 г.) |
|
|
|
Постоянни граници на Българското царство при Симеон Велики, 893-927 г. (Източник: 927-1927. България при Цар Симеона и сега. Съставена и издадена за ознаменуване на хилядогодишнината от времето на Цар Симеона в десетата годишнина от царуването на Негово Величество Борис III Цар на Българите. Издание и печат на Географическия Институт при Министерството на Войната. С., 1929, [с. 2]) |
България при цар Симеон Велики (893-927 г.) |
Войните на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав (976-1018 г.) |
|
|
|
Култура на първата българска държава, 681-1018 г. с вписана карта на Преслав, IX-X в. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 13) (благодарности към Цветан Радулов) |
Легендарните владения на воеводите Ахтум и Сермон през ХІ век |
Българските земи под ромейска власт (1018-1185 г.) |
|
|
|
Въстания на българския народ против византийското иго, 1018-1187 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 13) (благодарности към Цветан Радулов) |
Въстание на Асен и Петър (1185-1187 г.) |
Могъщество на Втората българска държава, 1187-1241 г., с вписани карти на Търновград, XII-XIV в. и Селското въстание начело с Ивайло, 1277-1280 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 14) (благодарности към Цветан Радулов) |
|
|
|
Войните на Асен (1187-1196 г.) |
Войните на цар Калоян (1197-1207 г.) |
Войните на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.) |
|
|
|
Българската държава от 1246 г. до края на ХІІІ в. |
Селското въстание начело с Ивайло (1277-1280 г.). (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 8) (благодарности към Димитър Сербезов) |
България от 1300 до 1331 г. |
|
|
|
Войните на цар Иван Александър и начало на османската експанзия |
Падане на българските средновековни държави под османско владичество |
Падане на България под османско иго (1393-1396 г.). (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 9) (благодарности към Димитър Сербезов) |
|
|
|
Варненски залив. Британска карта, правена по руски проучвания от 1829 г. |
Обхват на Българската екзархия 1870-1912 (благодарим на г-жа Галя Пиндикова) |
Българската езикова територия според вижданията на д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) |
|
|
|
География на участниците в четата на Христо Ботев (1876 г.) (благодарности към г-н Боян Ботьов) |
Санстефанска и етническа България според вижданията на д-р Живко Войников (благодарности за д-р Живко Войников) |
Австро-германската ревизия на Санстефанския договор (благодарности за д-р Живко Войников) |
|
|
|
Поморавия, 1877-1878 г. (Източник: Чилингиров, Ст. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, 1942, Приложение). |
Стопанско и политическо развитие на България, 1879-1885 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
Административно-териториално устройство на България, 1880-1959 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
|
|
|
Карта на т.нар. Тъмръшка република (а.к.а. непокорните села) или териториите, които Османската империя си връща от Източна Румелия след Топханенския акт (1886 г.) |
Царство България. Мрежа на държавните и общински пътища в края на 1887 г. (Източник: Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на Българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерски съвет. С., 1912) |
Българската култура, края на XIX и началото на ХХ век. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
|
|
|
Карта на ж.п. и шосейната мрежа в Княжество България [1903 г.] |
Царство България. Шосейна мрежа в началото на 1911 г. (Източник: Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на Българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887-1912 от Министерски съвет. С., 1912) |
Железопътната мрежа на Царство България до 1912 г. |
|
|
|
Превземането на Одрин, 1913. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
България през Първата световна война (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
България по време на Първата световна война [отпечатана вероятно през 1917 или 1918]. Картата не е съвсем точна, но дава представа за териториалните придобивки през войната. |
|
|
|
Административно деление на военноинспекционните области Македония и Моравско (благодарим на Grifona) |
Административно деление на България (1917) (благодарим на Grifona) |
Добруджа, етнографска карта, 1918 г. |
|
|
|
Стопанско и политическо развитие на България, 1918-1939 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
Българската култура, 1918-1939 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
Разположението на с. Търлис (Ватитопос, Драмско) на общата карта, 1924 г. (Източник: ENQUETE SUR LES EVENEMENTS DE TARLIS. DOCUMENTS. Sofia, 1924, p. VII ) |
|
|
|
Топографска карта на района на с. Търлис (Ватитопос, Драмско), 1924 г. (Източник: ENQUETE SUR LES EVENEMENTS DE TARLIS. DOCUMENTS. Sofia, 1924, p. VIII ) |
България сегашна и Сан Стефанска(По проекта на кн. Черкаски), 1929г. (Източник: 927-1927. България при Цар Симеона и сега. Съставена и издадена за ознаменуване на хилядогодишнината от времето на Цар Симеона в десетата годишнина от царуването на Негово Величество Борис III Цар на Българите. Издание и печат на Географическия Институт при Министерството на Войната. С., 1929, [с. 4]) |
Карта на България с междувоенните и „санстефанските“ граници, 1930 г. |
|
|
|
Карта на Централния Делиорман, 1931 г. (Източник: Илиев, Г., Ил. Йорданов. Дели-Ормана в картини. Фотографически снимки. Кеманлар, 1931) |
Население на Балканите по П. Коледаров (благодарности за д-р Живко Войников) |
България, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) |
|
|
|
Южна Добруджа, 1940 г. (Източник: Атлас Илюстрована политика. Голямо илюстровано издание. С., 1940) |
Административно деление на „Велика България“ (1941) |
Схематична карта на английски език, представяща териториите, които България получава за сметка на Югославия през 1941 г. и разширяването на зоната с български гарнизони в периода 1942-1943 г. (благодарности към доц. д-р Валери Колев) |
|
|
|
Областно деление на Царство България през Втората световна война |
Карта, представяща българските носии, 1942 г. |
България през 1941-1944 според българската гледна точка (благодарим на Grifona) |
|
|
|
Статутът на „новите“ български земи според германската гледна точка (благодарим на Grifona) |
Великият ден 9 септември 1944 г. (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 20) (благодарности към Димитър Сербезов) |
Последен бой с фашизма (1944-1945 г.) (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1983 г., с. 21) (благодарности към Димитър Сербезов) |
|
|
|
Участие на българския народ в разгрома на фашистка Германия, 1944-1945 г. (Източник: Атлас Нова и най-нова история за осми и девети клас. Комплексен институт за проучване и проектиране по картография, С., 1983, c. 26) (Благодарности към Цветан Радулов) |
Стопанско развитие на България, 1944-1989 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
Българската култура, 1944-1989 г. (благодарности към нашия колега и приятел Христо Беров) |
|
|
|
Народная республика Болгария, 1956 г. (Източник: БСЭ. Т.5. М., 1956) |
Болгария,физическая карта, 1950 г. (Източник: БСЭ. Т.5. М., 1950) |
Българите в Сърбия според преброяването от 1953 г. (благодарим на VKOLEV) |
|
|
|
Болгария, автомобильная карта, 1965 г. |
Провокативна карта от книгата „Народи и езици на Европа“, излязла в Милано през 1966 г. (благодарности за д-р Живко Войников) |
Картата на пътищата в България с илюстрация на пътните знаци в страната, средата на 60-те г. [Източник: Кратка енциклопедия България. Том 4, ОПЕРЕ-СТРОЙ. С., 1967, стр. 312] |
|
|
|
Бензиностанциите в България, 1975 г. |
Географско положение на България в Европа, 1976 г. (Източник: Атлас по родинознание за четвърти клас. Ганева, Л. В. Камбурова (ред). Картография, С., 1976 г., с. 1) (благодарности към Димитър Сербезов) |
Библиотеки към декември 1976 г. и висши учебни заведения в България, 1976-1977 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
|
|
|
Административна карта на България, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
Антропологични (расови) типове в България, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
Антични селища в днешните български земи, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
|
|
|
Варненско езеро и Варненски залив, Бургаско езеро и Бургаски залив, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
Витоша, 1978 г. [Източник: Енциклопедия България. Том 1, А-В. С., 1978] |
Туристическа карта на природната забележителност „Вратцата“, 1980 г. |
|
|
|
Bulgaria, road map, 1981 г. |
1300 години България, Мадара, 1981 г. |
Политико-административна карта на България, 1986 г. [Източник: Атлас. Политически. С., 1986, с. 6-7] |
|
|
|
България, пътна карта, 1987 г. (Източник: Централен кооперативен съюз. Union Centrale des Cooperatives [Рекламно тефтерче]. AFA - Printedin France, Danubex 124 bis, avenue de Villiers - 75017 PARIS, 1987 г. Архив Анамнезис.) |
Пропагандна карта менте на евентуалните територии, които би обхващала турската културна автономия в България, 1990 г. (Източник: Македония, бр. 45, 15 ноември 1995 г., с. 8) |
Географско положение на България в Европа, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 3) (благодарности към Цветан Радулов) |
|
|
|
България, климат, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 4) (благодарности към Цветан Радулов) |
България, води, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 4) (благодарности към Цветан Радулов) |
България, почви, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 5) (благодарности към Цветан Радулов) |
|
|
|
България, растителност и животински свят, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 5) (благодарности към Цветан Радулов) |
България, селско стопанство, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 6) (благодарности към Цветан Радулов) |
България, туризъм, 1991 г. (Източник: Атлас по родинознание, 4 клас. Манева, А. Кр. Андреев (ред). Картография (Осмо преработено издание), С., 1991 г., с. 7) (благодарности към Цветан Радулов) |
|
|
|
Съвременно разпределение на автономните български вилаети от 1876 г. (Източник: България на Цариградската конференция 1876-1877 г. Поредица: Български завет - исторически карти. Автор: Антон Иванов. С., 2006 ) |
Съвременно разпределение на Княжество България от 3 март 1878 г. (Източник: Освобождение на България, 3. III. 1877 г. Поредица: Български завет - исторически карти. Автор: Антон Иванов. С., 2006 ) |
България, „времето у нас“ (Източник: Атака, Год. V, бр. 1394, 10 август 2010, с. 24 ) |