Йенс Бьорнебу. Израел и арабските държави. Отворено писмо до радикалната норвежка младеж. Превод от норвежки език Д. Сербезов

 

 

 

Йенс Бьорнебу (1920-1976) е норвежки писател, изявявал се в редица жанрове: романи, пиеси, лирика, есета, статии. Известен със своята обществена ангажираност, като последователно подкрепя тези, които оспорват общоприетите норми, и проявява съпричастност към онеправданите, аутсайдерите и бунтарите. В ранните си години е известен с консервативните си възгледи, но по-късно става анархист. В международната политика подкрепя Израел. Води бурен живот, белязан от депресии и тежък алкохолизъм, и се самоубива през 1976 г.

 

 

 

Израел и арабските държави

 

Отворено писмо до радикалната норвежка младеж

 

Йенс Бьорнебу

Dagbladet, 04.11.1967 г.

 

 

Днешният империалистически капитализъм не се занимава вече толкова с потискане и експлоатация на бедните, колкото с поддържането на икономика, която не може да съществува без война. Само войната в Близкия изток донесе на корабоплаването милиардите, които ни трябваха да се закърпи бюджeта за 1967 г.

 

Неокапитализмът не се храни от експлоатация, а от мародерстване, в истинския смисъл на думата. Такава е моята политическа позиция. Не виждам никаква надежда в западните държави. Социализмът – сегашната алтернатива на мародерстването – е банкрутирал: в нито една социалистическа страна в света жителите не могат да пътуват свободно, да се изразяват свободно и нямат свободен достъп до информация. Моите руски колеги са в затворите. Нещата отиват в откровено реакционна посока. Не виждам по-голяма надежда в Кремъл отколкото в Пентагона.

 

Пиша тези редове в дълбоко отчаяние, но и с убеждението, че не трябва да си затваряме очите пред реалността.

 

Войната в Близкия изток прави неуместно каквото и да е извинение: Москва се опитва да помогне на арабските държави да достигнат своята ясно изразена цел: да се избие това, което е останало от еврейския народ. За пореден път се казва ясно: убийте еврейте, унищожете Израел! И най-наивният наблюдател на войната в Близкия изток разбира, че арабските цели не са шега, а са замислени с безвкусна и идиотска сериозност. Арабска победа над Израел ще означава същото избиване, като това организирано от Хитлер преди 30 години. Ако арабите победят, това значи, че нито едно дете, нито един зародиш в утробите на майките, нито едно човешко същество не ще се размине с така известните арабски методи за екзекуция. Немските газови камери ще изглеждат като почивни станции в сравнение с арабските методи. В сравнение даже изгарянето с напалм на виетнамски деца от американците ще бледнее. Днес арабите представляват най-реакционните, най-враждебно настроените към напредъка сили на планетата: земите на петролните шейхове, на петролните милиардери са сега най-големите пазари за търговия на роби. Държавните им глави са членове на ООН, те са подписали всички възможни харти за правата на човека, но техните статус символи не са вече мерцедеси и кадилаци, а броят роби, които се отглеждат във ферми за деца в Африка, събират се при добрия Хайле Селасие в Етиопия, и се изнасят нататък към Близкия изток и демократична Индия. Тук се позовавам между другото на многократните изявления на норвежки мисионери по норвежката телевизия. Това, което дава живот на арабите днес е петролът.

 

Другият ключов аспект в Близкия изток е военно-политическият: влиянието там е решаващо в битката между великите сили. В тази империалистична битка за надмощие Съветският съюз участва по същия начин както САЩ, и както Англия и Франция преди това. Тази битка за надмощие в Близкия изток е това, което Москва нарича помощ за подтиснатите народи, жертвите на империализма. Тези жертви са това, което и моите политически съмишленици „виждат“ в Близкия изток. Мен наистина ме е срам, когато чувам радикалните леви да хвалят тази полуидиотска войствена политика на Насър. Само части от изказванията на Насър са достатъчни да се разбере, че става дума не само за малоумен милитарист, но и за съзнателен предател на социализма.

 

Преди да избухне войната в Близкия изток, норвежката телевизия излъчи няколко репортажа от арабските държави, най-вече от Египет. Те съдържаха разговори с говорещи английски араби, и правеха впечатление виковете на възбудените, невежи, националистически настроени тълпи: „Искаме война!“ – „Искаме да унищожим Израел!“ – „Искаме война, нуждаем се от война!“.

 

Рисунките и текстът в арабската преса са още по-красноречиви: Те показват пропаганда на омразата, менталитет на насилието, малоумна омраза към евреите, „антисемитизъм“ (въпреки че и самите араби са семити!), като всичко се свежда до една единствена идея: да избием евреите! Арабско-египетската пропаганда е на такова интелектуално ниво, че само Ку-Клукс-Кланите от южните щати са може би на подобно ниво.

 

У Тан беше, както си спомняте, посрещнат в Египет от тълпите с викове: Искаме война! Искаме война!

 

Те получиха своята война. (Ако някой иска да види какво щеше да се случи, ако бяха спечелили петролните милионери и търговците на роби, може да помоли израелското посолство за един екземпляр на „Избрани карикатури от арабската преса“).

 

Както винаги тези, които войната най-много засегна, са децата, жените, старите, болните, инвалидите и всички инфантилни войници, които безусловно изпълняват заповедите на своите командващи офицери до смърт, до осакатяване, до изтребване. Така едно от нашите тъжни задължения е да помогнем на тези невинни жертви, защото техните собствени мултимилионери и поддържници на Насър не искат да го направят.

Аз не съм чак толкова стар, но достатъчно за да си спомням някои неща, които не забравям дори, докато спя. Моят набор, родените през 1920 г., наистина попаднахме във войната.

 

Аз бях в нацистка Германия, както преди, така и след избухването на войната през 1939 г. Чух виковете на германците: Искаме война! Имаме нужда от нова война! Избийте евреите! Изколете евреите! Видях същите карикатури във вестника на Юлиус Щрайхер „Дер Щюрмер“. Това започна веднага след като Хитлер взе властта, а възпитаната Европа не повярва. Ние видяхме какво стана: германците получиха своята война, Хитлер, Щрайхер и „най-достойният народ“ побеждаваха в началото, и видяхме точно какво са имали предвид: всяка една изказана тяхна дума!

 

За съжаление помня и други неща. Помня московските процеси. Помня как Съветският съюз, като се беше договорил с Хитлер, предаде неизвестен брой немски комунисти и евреи да бъдат избити в газовите камери и изтезавани. Пътувало се е директно от Караганда до Белсен и Бухенвалд. Познавам няколко човека извървяли този път.

 

 

И западните радикални леви плямпаха послушно в един глас с Москва. Те бяха послушни по време на московските процеси, те бяха послушни по време на съюза с Хитлер. Тази кучешка преданост – още от 20-те години – беше позиция, която морално  унищожи левия радикализъм, за десетилития напред.

 

Когато Хитлер господстваше, евреите бяха предадени от Англия. В годините преди войната Англия нямаше „място къде да ги сложи“. Препълнени имигрански кораби бяха върнати от „Палестина“, както тогава се е наричала, обратно на Хитлер, който се справи с „проблема“ по своя си начин. Корабите са стояли на пристанища на палестинския бряг, но имигрантите не са били пуснати да слязат, те са изгнили там – по същия начин, по който румънските евреи са били превозвани в претъпкани товарни вагони, докато вече не са се чували звуци от вагоните. Бежанци от много страни са били връщани обратно на Хитлер. „Документите“ не са им били в ред.

 

Във военната история на Чърчил (наградена и с Нобелова награда) избиването на евреите въобще не е споменато. От тогава вече не ми харесва Нобеловата награда.

 

Този път евреите бяха предадени от всички, напълно, така както Съветският съюз ги предава днес в Близкия изток.

 

Бяха избити между 5 и 6 милиона. Тези, които днес сте млади: Смятате ли, че ние, които помним трябва да се престуваме, че сме забравили? Да лъжем ли? Само няколко години след избиването на милиони в Германия и Полша, съветско-руският антисемитизъм започна да се налага, като в същото време руските военни интереси в Близкия изток започнаха да се заплашват от силна еврейска държава. Днес Израел пречи на руската военна стратегия, на контрола им върху една от най-стратегическите точки на света, на контрола им върху петролните кладенци.

 

Както Съветският съюз се съюзи с Хитлер, когато му беше удобно, така Насър и Съветският съюз се съюзиха с крал Хюсеин, с петролните милиарди и с търговците на роби.

 

Ние го видяхме и ние го помним. И е наша задача да го помним.

 

Египетските викове съм ги чувал и преди, но на друг език. Рисунките във вестниците на лежащи в кръв заклани евреи съм ги виждал и преди, в страна, която е много по-близко.

 

Израел бива предаван отново и отново. С всяка реч в ООН, с всяка телеграма за мир, с всяка реч в Пентагона, и всяка една проповед на морал от Кремъл.

 

Но този път това, което е останало от този народ няма да позволи да бъде заклано като овен на жертвения олтар. Те сега са организирани и те имат оръжие. Без тези неща те отново ще бъдат избивани, този път окончателно.

 

Аз не вярвам на Запада. Аз не вярвам на Изтока. Аз не вярвам на ООН. Аз не вярвам на ЮНЕСКО. Аз вярвам само на това, което зная, и това не ме кара да се чувствам спокоен. Във всичко това виждам само една голяма пламтяща светлина: Петролът на Насър гори! Поздравявам за това Израел!

 

Наскоро в една своя реч Насър употреби израза „нашата победоносна армия“. Няколко дни след поражение, невиждано в световната история. Това показва какво е неговото ниво на анализатор. Неговото ниво на социалист.

 

До днешната радикална младеж ще излезна с един призив: Не бъдете послушни!

Бъдете подозрителни! Бъдете непослушни! Тези, които искат да ви „управляват“, те ви лъжат!

 

Превод от норвежки: Димитър Сербезов